Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2007 03:46 - Недоизпушени цигари, недоцелувани устни
Автор: samosyn Категория: Лични дневници   
Прочетен: 467 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.04.2007 16:41


Нощта е покрила с тежкото си наметало целия света. Притиснати от умората хората вървят смалени и затворени в себе си. Единствено уличната лампа възпира небето да се стовари върху малкото укъсняли пътници. Подобно светец държащ свещ лампата е приведена молитвено над шосето и възпламенява с аурата си ситните капчици дъжд, отдава им част от светлината си, събужда сърцата им за живот.   Като малка небесна пратеница на самотна мисия, една от капките доверчиво поляга върху изпънатата ми длан. Уморена от полета си тя проблясва със сетни сили отправяйки кодирани съобщения към душата ми. Светлината напуска кристалната сфера, потича бавно по кожата и изтича по пръстите ... събужда отново споменът за теб ... парещото желание ... да те имам отново, да почувствам за сетен път красивото ти крехко тяло в ръцете си, пръстите ми да се впиват в плътта ти. Защо съм така пристрастен към теб !?.... Можеш ли да ми обясниш ... защо изпитвам такава нужда от теб ?   Бъркам във вътрешния джоб на коженото си яке и вадя цигара. Бялата хартия, в която се е укрил тютюна заприличва на одеждите на булка, готова да ми даде обет за вярност пред олтара на огъня. Сякаш отново те докосвам с пръсти - все още спяща, но желаеща да бъдеш пробудена. С една ръка те поднасям към устните си за нежна целувка... С другата разпалвам пламъка по тялото ти... Притварям очи, поемам топлия ти дъх, усещам как отдаваш душата си и тя изпълва празнотата в гърдите ми с мъгла, със съдържание, със смисъл ... с теб, Обич моя. Как бих могъл да се откажа от теб !?!?! Ще успея ли да намеря отново опора в този живот ?!?!   Пламъкът напредва бавно по тялото ти устремен към пръстите ми, които нежно те притискат. Приплъзвам ги леко надолу, за да посрешна огъня, да си припомня наново парещото докосване до кожата ти. Изгаряш ме !... Всяка частица от тялото ми зове твоито име ... Ели ... Ели ... Ели ... къде си ?   Димът излиза от цигарата, чертае нежни спирали, изписва непознати думи ... рисува лицето ти, което така силно обичам.   Бавно се навеждам и много нежно поставям тялото ти върху леглото от есенни листа, което вятърът грижовно е постлал в основата на уличната лампа. Пръстите ми се отдръпват от допира с теб и цигарата мигновенно лумва в желание да ме възпре, да ме погали за сетен път със страстта си.   Чувам как собствените ми стъпки заглъхват в далечината и ме обгръща все по плътен мрак.   Стъклата на отсрещната сграда ме наблюдават с празен поглед, а в очите им се отразява пожар, който бушува някъде далеч зад мен.


image



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samosyn
Категория: Лични дневници
Прочетен: 24887
Постинги: 7
Коментари: 10
Гласове: 41
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031