Аз чаках те в онази нощ беззвездна. Присвит в ъгъла, загърнат с тъмнина.
Аз знам, че ти ще дойдеш някой ден
за един ден, за една нощ, за една любов,
само колкото за една целувка
и ще си тръгнеш, за да бъдеш пак с Другия.

Търпението, изтичайки от очите ми,
оставяше своите солени стъпки по устните,
превръщаше се в кристална капка в основата на брадичката
и се хвърляше в бездната надолу ...
където между шепита си държах нощното цвете, което ТИ ми подари.

Защото ТИ обеща, че от зрънцето, което постави в ръцете ми
ще се разлисти един единствен цвят, за една единствена нощ.
Единствената нощ, когато ТИ можеш да бъдеш с МЕН !

Аз чакам те държейки в шепите си твоито обещание
и то пусна корени в дланите ми,
вплете листи в пръстите ми,
жадно отпи от топлината от вените ми,
и започна бавно да пристъпва към сърцето ми.

Скоро твойто нощно цвете ще разцъфне
усещам как корените му са пред прага на моето сърце,
веднъж докосналат ли го ТИ ще доидеш,
чашката леко ще се открехне и ще ме погледне с цвета на твоите очи,
листата ще се превърнат в твоите ръце и ти ще ме прегърнеш
за една нощ, за една любов, за една целувка.

.......................
.......................
.......................

И ТИ вече не си тук,
И в дясната си длан държа увехналото цвете
уморено склонило глава върху пръстите ми.

ТИ вече си отново с Другия
и аз съм отново сам в тъмнината,
нежно притисканал в лявата си длан зрънцето,
на едно ново твое обещание ...