Никога нe изгасвай. Пожарите или загасват или така и не се научават да бъдат обрани и само се разпиляват. Една от мъдростите на живота е да се научим да бъдем обрани.

 На младини пламъците обхващат всичко около нас, живеем в море запалено сред нефтен разлив. Прамъците ни имат морала на живота - студената справедливост на вълча глутница в преследване на плячката си. Младостта е гладна, хищна, озъбена и превъзбудена. 

 С времето повечето позволяват на пламъците да угаснат, не се научават да бъдат обрани! 

 Не загубвайте Пламъка! 

 Да си обран означава с годините да се въоръжиш с метли, лопати, четки за зъби, пинсети, гребени за вежди и брада и нееежно, много нежно да събираш, защипваш, изчеткваш, загребваш пламъците си, да опаковаш пожара си в центъра на себе си, да изчистиш нефтеният разлив и да го събереш ...да се събереш, обереш в сърцевината си всяко пламъче, въгленче, искрица, пламтяща тресчица и да направиш от ядрото си:

-малко фенерче, с което да четеш нощно време под завивките страшни и красиви истории

-морски фар, който да насочва в мъгливите, пълни със смог дни и нощи

-лазерен лъч, способен да прави хирургически разрез през броня на танк, омраза, ярост, завист; да разрязва сковаващият страх, който ни заобиколя, който ни е вкочанил ... И след това светкавично да включиш малкото нощно фенерче и да четеш страшните и красиви истории криещи се в сърцата на ВСИЧКИ ВСИЧКИ ВСИЧКИ ВСИЧКИ ВСИЧКИ ВСИЧКИ