Цикълът на живот на хората донякъде напомня този на звездите.

Започваме като Небула - огромен облак съставен само от прах и газ. С времето трябва се борим с обема и да изграждаме вътрешна плътност и сила!

Няма никакво значение дали имаме бръчки или бяла коса щом един поглед в очите ни може да  спусне човекът срещу нас в тъмните дебри на джунглата посредата на нощният лов на изгладнял лъв.

 “You act like mortals in all that you fear, and like immortals in all that you desire” 
― Seneca, On the Shortness of Life 

 Младите хора имат само тяло и гладни очи. Липсва дълбочина, плътност, а това е същността на човека - на жената и на мъжът. Някои така и не придобиват плътност. 

А плътност се придобива от падането и ставането, въргалянето в кал и мръсотия. Калта и кръвта се съсирват в очите ни и и се превръщат в плътност. Болката, която причиняваме и ни причиняват се превръща в плътност. Синините и счупванията се превръщат в плътност, както костите губят еластичност, но стават по-твърди и силни. 

Колкото по-голяма плътност придобиваме, толкова по-голяма вътрешна свобода ще имаме.  

“Дисциплина — ето коя е най-висшата добродетел. Само там се уравновесяват силата с желанието и дават плод човешките усилия.”

Аскетика, Никос Казандзакис