Прочетен: 1502 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 11.04.2007 03:53
Пърхащо като с крила на пеперуда, твоето ухание открехва леко вратите на осезанието ми и тихо влиза в стаята на мислите ми... Те разперват криле и се понасят нетърпеливо към спомена за изпълнените с божествените мигове прекарани до теб. Искряща топлина се разлива по тялото ми като чист планински поток, който достигайки въображението ми, шумно се разплисква и в мен изгрява картина на дивна поляна пълна с живот, с цветя и... аромата... Този толкова добре познат ми аромат.
Вече знам къде съм - спомените са ме завели в градината на твоито тяло. Листата на цветята са се разтворили за топла, уханна прегръдка, те се навеждат към мен и докосват нежно глезените ми. Възбудата пролазва по цялото ми тяло... По колената, по бедрата, сега прескача до устните, за да ги пресуши и се нахвърля хищно върху врата ми, за да ме задуши със желане... Желание да те докосна и ти да откликнеш на допира ми... Да прелея тялото си в твойто... Да слея душата си с твойта. Искам да изпълня онази празнина между небето и океана с гъста мъгла, по която да те достигна. Искам отново да настъпи мрак и ураганният дъжд да слее горе и долу, да изличи пространството измежду... Да се превърнем в едно диво, страстно цяло наречено любов или може би стихия.
Олеквам. Кракати ми се отпускат. Пропадам бавно надолу в полета на последна капка кръв. Цветът на една червена роза грижовно ме поема в обятията си. Слънцето успява да ме погали нежно по челото, преди тревите над мен да ме обгърнат.
Пропадам бавно надолу... В плътта на твоята земя. Растенията впиват в мен корените си в най-страстната, нежна, хищна, ласкава целувка. Изпиваш ме. Вливам своито тяло в теб.
Небето издава тържествуващ вик. Гръмотевицата погалва властно облаците. Дълго чаканата милувка ги просълзява.
Руква дъжд. Ти сваляш дрехата си и оставяш водата да те окъпе, да ти влее сили, да даде живот... Да ме достигне и събуди. Нещо в мен расте. Аз съм семето, което посадих в теб. То се разпуква и долавям в себе си пулса на сърцето ти. Издигам се бавно нагоре... През плътта на твойта градина. Клони напъплят от тялото ми, израстват и се обсипват със зеленина. Корените ми се впиват все по дълбоко в сърцето ти и жадно се хранят с любовта, която ми даваш.
------------
Когато слънцето изгрява отново, лъчиме му разкриват току що родилата се Раиска градина. Пчелите кръжат от цвят на цвят, тревите сладострастно се докосват една в друга, а в средата се издига голямо, младо, силно дърво. Картината най-накрая е завършена. Настъпил е седмият ден. БОГ може щаслив да си почине и да се наслади на творението си.
-------------------
Аз съм в теб и без теб нямам живот. Аз съм дървото в градината ти и ти си тази, в чиито длани тупти сърцето ми. Обичам те!
Пеперудата излетя.
20.03.2007 10:14
хубав ден...
срамежлива
20.03.2007 15:20